Неделна разходка на Витоша

Днес ще ви разкажа как прекарах тази неделя в компанията на мои приятели. Есента тази година е повече от благодатна за дълги разходки и нямаше колебание, че трябва да излезем на открито, въпросът беше единствено къде.

Откакто живея в в своя евтин дом (споделяла съм мнения за него вече) в София, Витоша /не улицата, а планината :D/ категорично е мястото, което е предпочитано от мен, без значение дали става въпрос за кратка разходка или дълъг преход.

Казвала съм ви, че спортувам и съм в много добра форма, което ми дава свободата да не се ограничавам в дължината на преходите, които правя. Този път решихме са минем по нов път от хижа „Алеко“ до село Железница. Ще ви споделя не само моите впечатления, но и полезни съвети, които ще ви бъдат от полза, ако решите да пробвате този маршрут.

Има много начини, за да стигнете до хижа „Алеко“ – кола, автобус или с лифт. Началната ни точка и финалът на пътуването ни са различни и ние избрахме да отидем до лифта в Симеоново с такси, след което си купихме карта за кабинковия лифт само в едната посока.

Съветът ми е да тръгнете относително рано, за да може да се насладите на природните гледки и все пак да успеете да пристигнете в Железница, докато все още е светло. След като пристигнете на хижа „Алеко“ е важно да имате предвид, че това реално е последното място, на което може да си купите храна (ако не си носите) и да си налеете вода.

По средата на прехода се намира учебната спортна база „Академик“, но това не е истинска хижа и ако ви направят кафе, то по-скоро ще е защото сте им били симпатични.

По пътя има достатъчно информационни табели, които намаляват шанса да се загубите значително, но все пак е важно да следите жълтата маркировка. Панорамните гледки, които ще видите са изключително впечатляващи.

Минавате под метеорологичната станция на Черни връх и през огромни струвания на морени, които при липсата на пейки и поляни са подходящи за кратки почивки. Табелите указват, че целият маршрут отнема малко под 4 часа, но ние не бързахме и прекарахме в планината повече от 5 часа в ходене, с няколко малки почивки.

Пътят не е тежък, но имайте предвид, че денивелацията от спортна база „Академик“ до Железница е  повече от 800 метра и спускането на моменти е доста изморително. Добрите обувки за планина са повече от задължителни.

На първо място предпазват от травми, но и значително повишават комфорта, докато ходите. Има немалко участъци, в които пътеката е каменна и ако не сте с подходящи подметки ще съжалите за разходката си в планината.

Никога не забравяйте, че трябва да сте подготвени. Съобразявайте времето си, за да не се окажете в планината, когато вече е тъмно. Повярвайте ми не е същото като в града. В тази връзка не е лошо винаги с вас да имате челник или поне някакво фенерче.

Задължителното условие да имате зареден телефон, като ако наистина искате да можете да реагирате адекватно имайте предвид, че препоръката е да имате още един зареден телефон, който да е изключен.

Разходката ни приключи в село Железница, като имайте предвид, че след изморителния преход ви чака и прибиране с автобус, който не е много комфортен, но за сметка на това има разписание, което може да ви помогне да планирате прибирането си.

Селото е много живописно и ако все още имате сили може да се разходите и разгледате. Ние бяхме притиснати от времето и нямахме време да разгледаме Железница и да хапнем, както бяхме планирали. Някой друг път ще отделим време и за това.

Разходката, която ви предлагам е натоварваща, но напълно постижима за хора, които са в средно добра физическа форма. Всички останаха много доволни и сега, един ден по-късно когато ви разказвам за този преход се надявам да мотивирам повече хора да са активни и да се насладят и оценят природното богатство, което имаме – приказно красива планина, само на половин час от града.

Направих много снимки и пет от тях съм включила по-горе в статията и които се надявам да ви харесат.

Поздрави,

Жени Желева /котаракът този път си остана вкъщи/