Моето първо пътуване със самолет
Когато става въпрос за екскурзии и почивки, то аз съм един от хората, мигновено подредили своя багаж, обули удобни кецове, поставили раницата на гърба и се отправили към съответната спирка, било то автогара, гара, аерогара и прочие. Обичам да пътувам у нас и по света. Откровено казано обичам родината ни и въпреки всичко случващо се на територията на страната аз все още вярвам в казаното някога, а именно: „Опознай родината си, за да я обикнеш”.
Тук ще ви разказвам не за безкрайните си пътувания, свързани с опознаването на забележителностите на България, а за едно доста по-вълнуващо мое преживяване. Споменът всъщност се таи у мен от доста дълго време, тъй като годините след това се подредиха бързоскоростно. Ще споделя с вас, читателите на моя блог, първото ми качване, отлитане и приземяване с не какво да е, а със самолет.
Вярвам, че всеки от вас помни това свое първо пътуване, при което сърцето бие учестено, заради срещата с непознатото. Не сте се сблъсквали с политиката на конкретната авиокомпания, нямате ни най-малка представа как точно да закопчаете своя колан в самолета, а още по-малко бихте могли да си представите какво точно е усещането, когато се издигнете хиляди метри над твърдата основа под краката си.
Та ето в какво се състои запомнящото за мен изживяване, което смятам, че ще нося в себе си като спомен за цял живот…
Жени на хиляди метри над небето
Дестинацията беше Италия и по-конкретно небезизвестния северен град – Милано – ден за шопинг, разходка, разглеждане на множеството забележителности и, разбира се, дегустация на всеизвестните италиански пици, сладоледи и пасти. Отправихме се аз и моята скромна компания към познатото летище в София. Всички прилежно бяхме опаковали вещите от първа необходимост и държейки чаша топла енергизираща напитка в ръка, споделяхме един с друг вълненията, които ни бяха обзели.
Всичко беше прекрасно, розово и цветущо до момента, в който не бях принудена да оставя значителна част от ръчния си багаж в онзи така омразен контейнер, заради надвишаващите милилитри на козметичните продукти, придружаващи ме навсякъде. Както и да е, реших да не обръщам значително внимание на този факт и да продължа напред с все същия възторг и приключенски дух.
Свалих якето от гърба си и се отправих към мястото, което беше в очакване за мен самата, а не който и да е било друг. Настаних се, отдъхнах си многозначително и реших, че сега е моментът да се насладя пълноценно на моето първо политане в небесата. Да, ама не – умората и вълнението си оказаха думата и аз тридесет минути по-късно се потопих в сладък сън. Каква загуба, а?!? Да летиш за пръв път със самолет, а да не можеш да разкажеш какво всъщност си изпитал от това свое пътуване.
Пристигнахме – всичко изглеждаше точно така, както си го бях представяла. Шумните улици, лъскави бутици, стилни господа, множество бръмчащи скутери около нас, пицарии, от които се носеше аромат на моцарела и босилек и, естествено, павилиони за прочутия италиански сладолед. Това е десертът, който наистина си заслужава да опитате!
Прекарахме си чудесно в Милано и Италия, сблъсквайки се всеки ден с някоя нова забележителност, успяхме да обновим гардероба си със скромните средства, които всеки от нас носеше у себе си и не на последно място, да създадем точно този спомен, който в този момент споделям с вас, читателите на моя блог.
Благодаря за отделеното време и искрено се надявам четивото да ви е усмихнало поне веднъж.
Искрено Ваша: Жени Желева
